Това е новата ми работа, изпълнена в стил фигуративна живопис. По време на моят живот на художник често се боря със съмнения относно стила, в който трябва да рисувам. Понякога изглежда, че трябва да се стремя да работя в съвсем различни посоки и да изследвам възможностите си във всички стилове. Но в крайна сметка един художник винаги трябва да остане верен на себе си, да бъде честен със себе си и да бъде честен с зрителите на своите картини. Затова избрах да рисувам това, което мога наистина да създам със страст и в състояние на поток.

Тази картина не е за примитивната красота на човешкото тяло. Става въпрос за оголеността, оголеността на душата и сърцето. Тази оголеност възниква от вътрешната победа, освобождаването от страховете, които идват с решението да останеш верен на себе си във всички проявления. Това е празник на себе си.